Вечер, посветена на Джулиета Симионато

Само няколко дни преди да отпразнува своя 100-тен рожден ден, седмица преди 12 май, мецосопраното Джулиета Симионато напусна този свят...
Кариерата й започва с поколението на Джили и Ебе Стиняни и завършва с Мирела Френи и Едита Груберова. Великите й колеги я описват като най-обаятелната, с превъзходно чувство за хумор. А критиците анализират успешната и кариера - редуването на тежките Вердиеви героини с по-леките фиоретурни Росиниеви позволи на Симионато да запази гласа си свеж и гъвкав до края.
В обичайните четири часа цялостно ще бъде излъчена операта „Аида” от Джузепе Верди с Леонтин Прайс, Джулиета Симионато, Димитър Узунов и Еторе Бастианини.
Тя е родена във Форли, Румъния. Скоро след раждането на Джулиета семейството се премества в Сардиния. Бащата е бил държавен чиновник. Семейството заминава за Ровиго, близо до Венеция. Там през 1927 година Симионато дебютира в комедията на Артуро Росато „Нина”. Бениамино Джили и Рената Тебалди също дебютират в „Театро Социале” в Ровиго. След 6 години занимания с вокалния педагог Гвидо Палумбо в Падуа Симионато печели конкурс, организиран от „Маджо Музикале” във Флоренция. Председател на журито е Умберто Джордано, сред членовете - Тулио Серафин, Розина Сторкио - първата Бътерфлай, и Саломея Крушелицкая - първата италианска Електра. В дългата кариера на Симионато има срещи както с легенди на миналото, така и с първокласните певци от днешния ден. „Чувствам се като динозавър - споделя тя през 2002 година на 92 години - в последното си официално интервю и показване пред фотографите. „Много от сопраните, които бяха звезди през 30-те и 40-те години, днес нямаше да се харесват”.
След 12-годишен стаж на сцената на Ла Скала най-после идва и триумфът - главната роля в операта „Миньон” на Амброаз Тома. Симионато си спомня, че много от работниците зад кулисите, нейни колеги и приятели били просълзени от успеха на тяхната „Джулиетина”.
Способността на Симионато да постига добри резултати при най-неблагоприятни условия била пословична. Имала е по 80 спектакъла средно на година. Отменя само няколко през цялата си кариера. През януари 1956 година тя прави 30 спектакъла всяка поредна вечер. „Пътувах от Милано, където пеех Адалжиза в „Норма” и в „Тайния брак” в „Пикола Скала”, разказва певицата, пътувах до Рим, където бях Розина в „Севилският бръснар.” В края на всеки спектакъл тичах до гарата. В купето на влака си свалях грима, вечерях с ябълка и няколко бисквити и се приготвях за осемчасов сън.”
Кариерата на Симионато е изключително разнообразна като репертоар. Кармен, Шарлота, Сантуца, Прециозила, Керубино... Когато е вече на 52 продължава по-умерено - между Улрика, Керубино, Мадалена, Еболи и Амнерис - за две седмици спектакли във Виена. Репертоарът й се простира от Монтеверди и Пърсел до Барток и Меноти. Тя е изключително харесвана като Орфей и наричана „специалист” по Росини, дълго време преди днешната мода...

събота, 22 май от 20.00 часа