Енрико Карузо е международно известен италиански оперен певец, тенор. Той се роди третото дете в бедно семейство, където заедно с него бяха отгледани още шест деца. Само благодарение на таланта си и упорит труд той успя да се измъкне от бедността, заобикаляйки себе си и близките си с лукса на богатия живот.
Биография
Енрико е роден в беден индустриален район на Неапол на 25 февруари 1873 г. в семейство на работници в двуетажна къща. След като завърши основно училище, момчето не искаше да учи по-нататък, той отиде в църковния хор на малка местна църква. Толкова обичаше да пее, че не стана инженер, както пожелаха родителите му Марсело Карузо и Ан-Мари Карузо. Енрико искаше да учи музика.
Когато младежът бил на 15 години, майка му починала внезапно и младежът бил принуден да споделя финансови тревоги за семейството си с баща си. Той получи работа като работник в работилница, където работеше Марчело, но не спря да пее. Църковни енориаши се възхищавали на красивия му глас и понякога се молели да изпълняват серенади за близки. Заможните клиенти плащали щедро за такива услуги.
Успехът подтиква младежа да търси нови начини да печели пари и той започва да изпълнява църковни песни точно на улицата. Дълго време беше добра помощ за многодетно семейство.
Карузо получи минимално музикално образование. Той се записва във вечерно училище и започва да учи при пианиста Скирарди и маестрото Лютно. Кадифеният баритон на Мисиано също научи Енрико как да играе няколко части.
Път към успеха
Песните на Енрико Карузо бяха случайно чути от учителя в професионалното училище Гуглиелмо Верджин. Това се случи по време на продукцията на "Briganti" от Микеле Фасанаро, където Карузо изпълни частта, избрана от неговия учител Бронцрти. Операта се проведе в малък църковен театър, където младежът продължи да ходи.
Върджин, като видя младия талант, убеди бащата на момчето да даде сина си в неаполитанската певческа школа (наричаше се храма Белканто, „bel canto“ - „красиво пеене“). Баща го направи, но не се надяваше особено на успех. Сега нямаше нужда да храни допълнителната уста и синът му с радост започна да изучава музикални науки.
След известно време Верджин показа на младия мъж известния и влиятелен оперен тенор Масини (Масини). Певицата оцени обхвата и силата на младия талант, но предупреди, че трябва да се работи много за естествения дар. Карузо искал слава, признание, богатство и той работил усърдно и упорито през целия си живот, благодарение на което се превърнал в един от най-големите тенори на своето време.
Основните етапи на биографията
- 1894 г. - първото представление в Неаполския Нуово (Театро Нуово);
- от 1900 г. през годината се изявява на сцената на миланската „La Scala” (Театър „La Scala”);
- 1902 г. - дебют в Лондон, в „Ковънт Гардън“ (театър „Ковънт Гардън“);
- от 1903 г., в продължение на 17 години, той изпълнява самостоятелни партии в Метрополитън опера в Ню Йорк;
- от 1898 г. е направил много турнета по света.
Най-добрите партита
Легендарният тенор лесно получаваше всяка част. Творбата на Енрико Карузо го разкрива и като лирик, и като трагик. Той е първият, който играе роли: Федерико (Федерико) в „Арлезианецът“ („Ларлесияна“) Франческо Чилеа (Франческо Чилеа) през 1897 г., Лориса (Лорис) във „Федора“ („Федора“) Умберто Джордано (Умберто Джордано) през 1898 г. Джонсън (Джонсън) в „Момиче от Запада“ (La fanciulla del West) Джакомо Пучини (Джакомо Пучини); през 1910г
Най-добрите партии с право се считат:
- Херцогът на Риголето Джузепе Верди;
- Манрико (Manrico) от „Трубадур” („II trovatore”) Верди;
- Radames (Radames) от „Aida“ (Aida) Verdi;
- Неморино (Неморино) от „Любовна напитка“ („L’elisir d’amore“) Гаетано Доницети (GaetanoDonizetti);
- Фауст от Мефистофеле от Ариго Бойто;
- Каньо от Палячи от Руджеро Леонкавало;
- Туриду от Cavalleria rusticana от PietroMascagni;
- Рудолф (Рудолф) от „Бохемия“ („La Bohème“) Джакомо Пучини (GiacomoPuccini);
- Cavaradossi (Cavaradossi) от Pucini от "Tosca" ("Tosca");
- De Grieux (desGrieux) от „Manon Lescaut“ („Манон Леско“) Puccini;
- Хосе (Хосе) от „Кармен“ („Кармен“) Жорж Бизе (Georges Bizet);
- Елеазар от La Juive от Fromental Halévy.
На концерти неаполитанските песни звучаха особено трогателно и нежно в неговото изпълнение.
Личен живот
Магическият глас на къс, силен мъж с шикозни мустаци направи незаличимо впечатление на жените. В зората на кариерата си Енрико почти се ожени за дъщерята на директора на театъра, в който работи. Но сватбата не се състоя, младоженецът избяга изпод короната с балерина на същия театър.
Първата гражданска съпруга за Карузо беше оперната певица Ада Джачети, тя беше с 10 години по-голяма от съпруга си. Ада даде на съпругата четирима синове, но само двама оцелели: Родолфо (Родолфо) и Енрико (Енрико), те бяха наречени в чест на главните герои на операта "Риголето" ("Риголето"). Джачетти положи кариерата си на олтара на семейното щастие, но неспокоен Енрико не искаше да бъде примерен съпруг.
Той не се запознава отблизо с други дами, но продължава да флиртува надясно и наляво. След 11 години Ада бяга от съпруга си с шофьора на семейството им. Енрико страшно се ядоса и започна да се среща с по-малката сестра на неверната съпруга. Но вместо да се върне, Джаачет заведе дело срещу Карузо, като поиска връщането на „откраднатите“ бижута. Случаят завърши в мир, бившият съпруг се ангажира да изплаща на семейството добра месечна помощ.
Първата официална цена на 45-годишния Карузо беше дъщеря на американския милионер 25-годишната Дороти Парк Бенджамин.
Бащата на момичето не разпознал зетя и след сватбата лиши дъщерята от наследство. Но Енрико обичаше Дороти, която скоро роди дъщеря му Глория. Според приятели на семейството, Карузо доста сериозно помоли жена си да се напълни, така че нито един мъж да не я гледа отново.
Смърт
Година по-късно, през 1920 г., щастливият баща се разболява много много след инцидента, той трябва да се върне в Италия. 2 август 1921 г. той не може да устои на болестта и умира от плеврит, Погребан е в църквата Сан Франческо ди Паола (San-Francesco di Paola). Вратите на църковната базилика бяха отворени за починалия от самия цар. Погребалното шествие на легендарния певец наброяваше над 80 хиляди души. Маестрото беше сложено в кристален ковчег и в продължение на 15 години феновете можеха да видят големия певец след смъртта му. Тогава тялото е интердирано. Огромна свещ, направена от восък, беше хвърлена с парите на почитателите на таланта на певеца, които те обещаха да запалят ежегодно в памет на починалата пред Помпейската мадона. Според изчисленията свещите трябва да са достатъчни за 500 години.
Интересни факти
- Родителите на Енрико освен него имат още 18 деца, 12 от тях са починали в ранна детска възраст.
- При раждането майката и бащата дадоха на момчето името Ерико, така че това беше в съответствие с неаполитанския диалект. Учителят Вержин посъветва младежа да се преименува на Енрико.
- След смъртта на майка си Карузо пее ежедневно в църковния хор, искрено вярвайки, че само от там ще може да го чуе.
- След участието на бащата на стареца в "L'Amico Francesco", режисиран от Джузепе Морели в изпълнение на Карузо (син на тенора, който вече беше на 60 години), обещаващ младеж беше поканен да обиколи Кайро. Там той спечели първите си големи пари.
- Понякога му се налагаше да пее частите си без репетиции, той закрепва лист от думи на гърба на партньора пред себе си и пее.
- Първите приходи са похарчени в развлекателна институция за момичета и вино. Младият рейк се върна сутринта в хотела, возейки магаре, обесен с кал. Той попадна в Нил, не е ясно как да избегнем срещата с крокодила.
- На турне в Сицилия Енрико се появи пред публиката в нетрезво състояние. Той не прочете правилно думите „съдба“ и вместо това изпя „гулба“ (те са подобни на италианските), което почти прекрачи кариерата му.
- Певецът Енрико Карузо пушеше много. Двойка опаковки египетски цигари на ден беше неговата норма през целия му живот. Маестрото дори не се смути, че заради пристрастеността си рискува да загуби прекрасния си глас.
- Гласът на Енрико Карузо беше първият глас на операта, записан на звукозаписи. Основната част от репертоара, благодарение на записи на 500 диска, е оцеляла и до днес.
- Веднъж на турне в Буенос Айрес (Буенос Айрес) Карузо стана причина за фалшивите музиканти на оркестъра. Те не можеха да сдържат сълзите, предизвикани от проникващото представяне на тенора.
- Певецът има 607 оперни изпълнения и повече от 100 оперни части на различни езици (френски, испански, английски, немски).
- В допълнение към ухото за музика и глас, природата награди Карузо таланта на художника. Карикатурите му с близки са публикувани в Ню Йорк, в седмичното издание на Фолия от 1906 г.
- След смъртта на съпруга си вдовицата Дороти написа две книги за живота на талантливия й съпруг. Те са публикувани през 1928 и 1945 г. и съдържат много нежни писма от Карузо до любимата му жена.
